Твърде много се е изписало, и още много ще се пише по въпроса за циганите. Поради тази причина излишно е да ви отегчавам с въведение, и ще прескоча директно на условието на задачата.

Дадено: Интернационален малцинствен етнос, с численост в световен мащаб от 5 до 11 милиона души (според различни източници). По груба сметка на данните в Уикипедия, в Европейския съюз ромите наброяват около 2.5 милиона, което е (пак грубо) около 5% от населението на ЕС. В по-голямата си част ромското население е бедно, слабо образовано и дискриминирано. Тези фактори се приемат за достатъчни, за да обяснят връзката между циганите и престъпността.

Търси се: Способ, метод, стратегия за интегриране на циганите в европейското семейство.

Горе-долу това е задачата над която ще се потят делегатите от страните които Франция покани на среща по "имиграционни въпроси" следващия месец (Септември, 2010). От решаването на трудната задача са освободени България и Румъния, които проблеми с имиграцията нямат (ромите Емигрират от нашата татковина).

Твърде невероятно е, ако делегатите измислят нещо по-различно от решението за което вече ни подготвя европейския печат - всяка държава (например България и Румъния) е длъжна на първо място да осигури добруването на своите граждани (включително и циганите), и едва след това - да подсигури задълженията си по международни договори (към Европейския Съюз) и да позволи на същите тези граждани да пътуват свободно. С по прости думи - нека България осигури по-добър стандарт на живот на циганите, за да не ходят те да строят смрадливи гета под изисканите носове на делегатите.
Така решението на задачата се свежда до звучния (почти комунистически) лозунг: ПО-МАЛКО ЕМИГРАЦИЯ ОТ ИЗТОК, ПО-МАЛКО ИМИГРАЦИЯ НА ЗАПАД.

Разбира се, това решение не взема предвид цяла манифестация от подробности, и делегатите ще трябва да се потят над още по-трудната задача (вероятно на допълнителна среща) как да го облекат в дипломация, така че накрая решението да не бъде пратено я в Страсбург, я в Хага. Нищо чудно адвокатите от различните ромски организации вече да си търсят жилища под наем, с удобен транспорт до съответния трибунал.

Спирам с ехидната критика.

Въпросът с циганите е много по-сложен от простичката задача описана по-горе. Усложненията са едновременно юридически и политически, и с исторически нюанс.

В резултат на Френската революция, средновековна Европа започва да се променя. Феодалният режим започва да се разпада, а заедно с него и съществуващата класова система - аристократи, феодали, военни, интелигенти, буржоа, слуги, селяни, роби. Започва възход на републиките, правораздаването (съхранено от наследниците на Римската империя) и идеите на представителната демокрация. Границите в модерна Европа много бързо се преначертават, като основни чертожни инструменти са културните и езиковите различия. Ражда се понятието национална държава (национална идея), сиреч - суверенна държава, която служи на нацията която живее в нея. Обособяват се малцинствата - група хора, които са по някакъв начин различни от народа, който живее в съответната държава. Появава се и етническата дискриминация.

Някои от малцинствата са по-добре организирани от други, и успяват да издействат за своя етнос къде повече, къде по-малко привилегии. Идеален пример е еврейският народ, който чрез кликите си в САЩ и Франция успява да наложи идеята за създаване на своя собствена държава. Основен аргумент за необходимостта на тази нова държава на световната карта са концентрираните по лагерите евреи.

И така - с края на втората световна война започва масовото местене на народите към съответните им държави. Германците - в Германия, поляците - в Полша, руснаците - в СССР, българите - в България, евреите - в Израел...

И тук стигаме до циганския въпрос.

Тъй като циганите нямат собствена държава в която да бъдат пратени, всяка (национална!) държава решава сама за себе си. Къде по-хуманно, къде - не толкова, ромите се превръщат в отделни малцинства със собствени правила и закони. В рамките на тези малцинства продължават да важат феодалните правила и кастовите деления. Циганските барони и циганите от гетата са толкова различни, колкото са били аристократите и робите в средните векове.

Грубо казано - циганите от по-долна каста принадлежат (в юридически смисъл) на бароните. Бароните се отчитат пред съответното циганско величество (например цар Киро). Средновековното статукво е запазено, и това е нещо което делегатите на срещата по "въпроси за имиграцията" трябва да разберат. Защото онези 300 евро които Франция брои на всеки върнат в Румъния/България циганин, ще бъдат прибрани от барона, и отчетени на царя. Националната държава (Румъния/България) остава встрани. А съответния циганин, ще бъде отново пратен във Франция, най-вероятно с организиран от бароните транспорт.

Ще повторя за да бъда съвсем ясен:

Основният проблем свързан с ромите и тяхната интеграция е, че обществото им се управлява по средновековен маниер.

Ако това звучи наивно, нека посоча аналогията в класовото деление:
  Аналогия на ромските класите със средновековието

Aристократи	Цар Киро и неговата фамилия. Занимават се с разпределение на властта и едър бизнес от всякакво естество
Феодали	Циганските барони които управляват в отделни региони на съответната държава, или в цялата държава но само с един бизнес
Интелигенция	Високо образовани цигани, от висшите класи, които служат като съветници или адвокати на ръководния състав на обществото.
Военни	Бригади които всеки може да наеме за определена работа, срещу определена сума. Не се занимават с бизнес.
Буржоа	Тартори в дребния бизнес, незадължително легален. Лихварство, иманярство, проституция, просия и др. Бизнесът е възможен само с благословията на барона, който разбира се има дял в печалбата.
Слуги	Талантливи цигани от долните касти - певци, танцьори, циркаджии, монтьори, работници. Имат известна свобода над себе си, и шанс с таланта си да избягат от гетото.
Селяни	Това са хората от гетото, които принадлежат на своя феодал. Ровят по кофите, работят в чистотата или друга дребна работа. Основно правило за тях е, че документите им за самоличност са в джоба на тартора им. Може да бъдат пратени организирано на гурбет - примерно във Франция, да донесат по 300 евро.
Роби	Проститутки, джебчийки, просяци. Никаква свобода на личността.

Животът на циганите не е лесен, макар че - имало казват и щастливи цигани.

Ще приветстваме всяко решение взето на срещата във Франция, което да спомогне интеграцията на ромите в модерното общество. Но се опасявам, че интеграцията на ромите трябва да се предшества от дезинтеграцията им от техния строен феодален строй.

  Че да вземе най-сетне тази френска революция да приключи...

---

* Навсякъде в текста названията роми и цигани са използвани като синоними, каквито са. Думите имат различен произход, и не носят негативен оттенък.

** Вестник ДНЕВНИК: Франция прави среща за имиграцията, България и Румъния не са поканени.
Виж: http://dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2010/08/24/950690_franciia_pravi_sreshta_za_imigraciiata_bulgariia_i/

Не ми е ясно - парадираш, че "отбираш" от въпросите на циганите, а пишеш толкова неграмотни неща, замръзнали във времето на бабините приказки. Ти трябва да си голям гении, щом си прехвърлил матрицата на кастите върху сегашното състояние на циганите. Аналогията ти е като куха лейка, защото въобще не отговаря на действителния вертикален разрез на гражданската им структура. Царе, барони и тартори съществуват до толкова, до колкото предполага действителността на локала. Инак цар Киро е толкова цар, колкото аз съм потомък на Темуджин. Чети! Има толкова много литература за циганите, че ти е бедна фантазията. А с горното - в краен случай не казваш нищо. Поне за мен!